Свържи се с нас

Туристи & Гости

Развитието на Капана /1890 – 1995/

1890г. Застой VS Регулационен план;
1936г. Куршум Хан VS Халит;
1970г. Международен конкурс;
1975г. Защита на паметниците на културата- ООН и Юнеско;
1981г. Нов проект за Капана като търговско- занаятчийски квартал;
1995г. Европейски проект: Франция- България;

Следосвободителният период е време на относителен застой и разруха за Капана. В нощта на 13-ти срещу 14-ти юни 1906г. в квартала избухва голям пожар и изпепелява огромна част от чаршията. За този случай Никола Алваджиев пише в своята „Пловдивска хроника“: „Изгоряха не само дюкяните, но и едно минало, което няма да се повтори“. Сред безвъзвратно изгубените архитектурни ценности са голяма част от Куршум хан и Големия безистен. Усилено ново изграждане на „Капана“ става след Първата световна война и най- вече в периода между 1920 и 1930 година.

През 20-те години на 20-ТИ век Арх. Тома Търпанов е направил проектите на къщи по ул. „Княз Богориди“, ул. „Абаджийска“, „Златарска“ и др. В „Капана“ проектират и други известни пловдивски архитекти като Арх. Христо Пеев, Стойко Стойков, Георги Бъчваров.
В стилово отношение архитектурата на повечето сгради в района се придържа към изразните средства на Сецесиона, като при по- новите се долавя влиянието и на конструктивизма- по- опростени и изчистени линии и детайли. Първият регулационен план на Йосиф Шнитер предвижда нова, модерна, улична мрежа, в резултат на която, обаче, са загубени някои от характерните улички и вместо тях се появяват по- широките прави улици- „Йоаким Груев“, „Георги Бенковски“, „Богориди“. Почти изцяло се досаморазрушава и Безистена, а през 1936г. е изцяло съборен и Куршум хан, за да се построят на негово място Халите /търговски магазин/, като по такъв начин навлизат частично и по- високите сгради, за сметка на понижена виталност.

Кварталът продължава да е богат със своя етнически пъстър облик, формиран през различните периоди от историята на неговото съществуване, в североизточна част на преобладават арменските заселници, например, но новото време на плановото стопанство и приоритет на държавната и общинска собственост водят до силно обезлюдяване на квартала и упадък.

Обитателите остават малко и най-често са в некомфортни жилища, има множество изоставени помещения, инфраструктурата е недостатъчно функционална… Този процес продължава до 1970г., когато, след международен конкурс, е решено да се разчисти старата застройка и да се изгради нов търговски център, по модела на американките търговки центрове.

Изготвен е проект за три модерни бетонови сгради, подобно на халите, свързани в единен комплекс. Започва и процесът на частично отчуждаване на сградите за разчистване и започване на първия етап- по ул. „Златарска“.
Този процес обаче се оказва по- времеемък, което е добрата съдба на квартала, защото 1975г. е обявена от ООН за Година за защита на паметниците на културата, което е повод младата творческа интелигенция на града да започне акция за запазване идентичността на квартала.

Всеки период и всяко време нещо е унищожавало, друго е прибавяло, но като цяло Капана остава част от идентичността, от историята и културното наследство на града. И идването на 1980г. носи нов период на възраждане на Капана като търговско- занаятчийски квартал при максимално запазване на уличната мрежа и реставрация на сградите, дали статута на квартала- „Групов паметник на културата“.

От общо 400-те сгради в Капана, 80 са със статут на индивидуални паметници- обекти на недвижимото културно наследство.

Списък на всички обекти в квартала, регистрирани като на паметници на културата ТУК.

През 1981г., в рамките на изложбата „За повече красота в жизнената среда. Синтез на архитектурата с пластичните изкуства“, група архитекти, проектанти и художници, под ръководството на Арх. Топалова, представят проект за обновяване на „Капана“, превръщайки го в многофункционално място и в същото време запазвайки неговия автентичен облик.
Те пледират да бъдат запазени старите сгради, а новите да са в стилов синхрон със старите. Община Пловдив възлага заснемане на всички улични силуети на сградите и изработване на нов цялостен проект за оформяне и изграждане на Капана. В духа на тогавашното законодателство е определено точното предназначение и съдържание на всяка сграда, предвидена е и подмяна на негодна инфраструктура, специално озеленяване на сградите. Този проект е отличен със сребърен медал и награда на кмета на Мадрид, при представянето му на световното биенале на архитектурата през 1985г. Визуализация на проекта може да видите в галерията по-долу.

Реализацията на проекта се оказва бавна и идва следващият период с реабилитация на частната собственост и инициативи /след 1989г./. Реституцията, възстановените имотни граници и ново законодателство обезсилват предишния проект и кварталът е отново в застой. Капана, обаче, продължава да вълнува със своята уникална феноменология и да не оставя управляващите равнодушни.

Настоящият статут на квартала, съгласно решенията на комисиите към НИНКН, е „групов паметник на културата“, в който единични паметници на културата с категория „местно значение“ са 6 сгради, а в категория „в ансамбъл“- 108 сгради. Подробно описание от решението на комисията ТУК.

През 1995г. Община Пловдив спечелва европейски проект за сътрудничество по изграждане и управление на Капана с Република Франция. Акцент в новия проект „Нова сценография на уличните пространства“ са публичните пространства. Екип от Пловдив, отново начело с Арх. Топалова и екип от град Дижон работят по естетизация на квартала и организация на транспортното движение, паркиране, обслужване, сметосъбиране. За първи път на национално ниво към подобен проект се подхода с широка отворена дискусия с гражданите на Пловдив- приемна, работеща 6 месеца, приема мнението на жители и гости на града, специалисти отговарят на въпроси и ежемесечно се изготвят доклади, на базата на които се изготвят Специфични правила за изграждане и управление на Капана, които са депозирани в Община Пловдив. Тогавашната общинска управа не въвежда правилата в действие и досега на територията на Пловдив единственият квартал, за който са създадени и въведени специалните правила, е „Старинен Пловдив“. Прочетете повече за проекта ТУК.

Визуализация на проекта от 1981г. за обновяване на Капана, превръщайки го в многофункционално място и в същото време запазвайки неговия автентичен облик:

Използвана литература:
  1. Личен архив Арх. Антоанета Топалова, основен застъпник и разработчик на няколкото проекта, посветени на квартала. (Кратка автобиография ТУК.)
  2. Кратък обзор на възникването и развитието на занаятчийските еснафи в Пловдив от ХVІ век до първата половина на ХХ век. Малко история и малко теория: Соня Семерджиева (специалист в РЕМ- Пловдив) ТУК.
  3. „Пловдивска хроника“ Никола Алваджиев, 1984г.
  4. Вестник „Дума“, 2014 с автор Пенка Калинкова.

Източник: visitkapana.bg

Виж следващата статия: Настоящето на Капана

Реклама

Kapana News

Kapana News21.04.2018

21.04 „УЖАС! Две жени“ – авторски спектакъл по недействителен случай в Канапе

Един спектакъл по „недействителен случай“. Жанр: комедия, пародия, фарс Сценарии, сценична визия и актьорска игра: Ивелина Колева и Росица Иванова...

Kapana News20.04.2018

19.05-20.05 Две-Три бири Фест 2018

Скъпи биролюбци, очаква Ви нова доза качествено бирено изживяване, а именно ВТОРО ИЗДАНИЕ на Две-Три бири Фест! Запазете си датите...

Kapana News20.04.2018

01.06 – 03.06 Капана Фест Лято 2018

Капана Фест се завръща с чудовищна сила! От 1 до 3 юни отново ще превърнем Капана в най-вълшебното място под...

Kapana News20.04.2018

20.04 Hills Beer парти в Basquiat

Баварските технологии и традиции срещат пловдивския дух. Резултатът е Hills Beer 😉 Очакваме ви в Basquiat Cafe & Bar на 20-ти април от 20:00...

Kapana News11.04.2018

13.04 Джаз срещи в Arsenal of Art Gallery

Скъпи приятели, заповядайте на традиционните Джаз срещи “Arsenal of Sound“ в Arsenal of Art Gallery, Капана, ул. “Магура“ 4. 13.04,...

Facebook

Реклама

Препоръчано